Скалният град

В горещия летен ден най-верният ни спътник е прахът. Полепва по обувките, лицата и дрехите ни, докато вървим по тясната пътека в колона по един. Чувам как стъпките ни оставят тихи следи и се надпреварват с камъните – колко ли поколения са минавали по този път, колко племена и цивилизации са изкачвали стръмния хълм, за да изживеят тук победи, загуби, охолство, бедност или смърт? Векове наред, скалите пазят тяхната история, за да я разкажат на всеки посетител на Каменния град.

Той се появява пред очите ни, облечен в златни одежди от слънчеви лъчи, царствен, притихнал и непоклатим. Името му е Перперикон.

Древният археологически комплекс е побрал в себе си останки от няколко епохи. Тук са живяли траки, римляни, византийци и българи. Всяка от цивилизациите, обитавали Перперикон, е оставила своите културни и исторически следи. Районът е бил благоприятно място за живот заради намиращата се наблизо Перперешка река, плодородната почва, залежите на злато и естествената защита на скалите. Ето защо земята в тази част на Родопите изобилства от археологически находки и е любимо място за изследователи и историци от цял свят. Дори по време на нашето посещение, голяма група археолози начело с Николай Овчаров провеждат разкопки. Успяваме за кратко да поговорим с едно от момчетата, които участват в проучванията. От него разбираме, че в групата има археолози от Япония, Южна Корея, България и Франция. „Земята около Перперикон пази толкова много тайни, че ще ни трябват години, докато успеем да ги разгадаем. Всяко лято сме тук и не спираме да откриваме нови и нови неща – монети, украшения, предмети на бита…” – споделя момчето, след което добавя, че учи „Археология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Разкопките на Перперикон му позволяват да натрупа ценен опит и да разбере повече за историята на местността.

Всъщност историята на Каменния град започва много преди траките. Според историците, най-древните следи от живот в Перперикон датират от новокаменната епоха. Още тогава хората са обожествявали скалните масиви, които представлявали естествена защита, дом и място за връзка с боговете. С появата и усъвършенстването на сечивата, древните обитатели на местността започнали да обработват скалите, оформяйки в тях цели помещения. Развитието на Перперикон продължава и през бронзовата епоха, което го нарежда сред един от най-древните градове, връстник на Троя и Микена.

За траките мегалитният комплекс е представлявал свещено място, където се извършвали религиозни ритуали и жертвоприношения. За това свидетелстват и множеството издълбани в скалите ями с различна форма и големина, които могат да се видят и на други свещени за траките места (като например Белинташ, Караджов камък, местността Каменица край Старосел и др.)

Издълбаните в скалите ниши, ями, гробници и храмове се срещат навсякъде из Източните и Средни Родопи. Именно „каменните следи” са едно от основните доказателства за съществуването на древна цивилизация на скалните хора, т.н. „прототраки”, които обитавали земите по поречието на р. Арда по времето на египетските фараони Ехнатон, Тутанкамон и Рамзес (края на бронзовата епоха, около XII-XI в. пр. Хр.). Тъй като този древен народ нямал писменост, днес единственият ключ към разгадаването на неговата история са скалите в района на Източните Родопи. Прототраките обожествявали камъните и слънцето, а тяхното сливане символизирало новото начало и вечния кръговрат на природата. Според изследователите именно Перперикон – мястото, където скалите срещат слънцето – е центърът на тази древна култура.

Смята се, че в Каменния град се намирало и светилището на Дионис – най-важният бог в тракийската култура, по-късно възприет и в древногръцката митология. С течение на времето около каменния храм се оформил цялостен дворцов комплекс, който археолозите наричат „двореца-светилище”. Той се състоял от няколко етажа с различни помещения – стаи, коридори, зали, стълбища. Тук ще видите и обширната тронна зала – мястото, където се намира издълбан в скалите трон, на който седяли главните жреци.

Дворцовият комплекс включвал и редица други помещения, включително гробници и олтари, където се извършвали ритуали с огън и вино, както и жертвоприношения. В тракийската култура жертвоприношенията се основавали на два принципа – „давам, за да получа” (тоест човек принася жертва на божеството, за да получи в замяна неговото благоволение) или „ даване на обет” (дава се обещание на божеството, че в замяна на неговата подкрепа ще му се поднесе дар). Предсказването на бъдещето във важни за племето моменти също е изисквало даряване на жертви за боговете. Жертвоприношенията имали различна цел – извършвали се за празник или специален повод; с цел умилостивяване на божеството; като отплата за оказана подкрепа или помощ; за сакрално пречистване или извършване на обет – при тези ритуали жертвите се изгаряли, като преди това жреците измивали ръцете си с тяхната кръв. В жертва на боговете обикновено се принасяли диви или питомни животни (агнета, птици, коне, кучета). В по-ранните епохи се давали и човешки жертви, но тази практика постепенно изчезнала.

Освен богатото наследство от тракийската култура, в Каменния град ще можете да видите и останки от крепостна стена, водохранилище и кула, като в тази част е открита и раннохристиянска църква с уникален олтар (оригиналът се съхранява в Историческия музей в Кърджали). Следи от раннохристиянски църкви могат да се видят и в околностите на Перперикон.

Разцветът на Перперикон продължил както през римската и византийската епоха, така и през Средновековието. Трудно е да се проследят и опишат всички културни пластове, които са скрити в скалите на древния каменен град. Археолозите продължават да изследват и дописват легендата за Перперикон, който не бърза да разкрива своите тайни. И макар че днес знаем част от неговата история, едва ли някога ще разберем цялата истина за цивилизацията на нашите предци – „скалните хора”. Вероятно още хиляди исторически паметници лежат скрити в земите на Родопите – планина, която в продължение на векове била пресечна точка на развити култури, дом на древни цивилизации и място, където слънцето прегръщало скалите, а боговете слизали на земята, за да се веселят заедно с хората.

Как да стигнете:

Перперикон се намира на около 20 км от Кърджали, като до археологическия комплекс води добре поддържан асфалтов път. На входа на комплекса има паркинг, както и сергии, където можете да си купите пътеводители или сувенири. До Перперикон ще трябва да се изкачите по стръмна каменна пътека. Изкачването трае около 15-20 минути. Задължително бъдете с удобни обувки и си носете вода. Подробна информация за историята на Перперикон и развитието му през вековете можете да откриете на адрес: http://www.perperikon.bg/

Какво можете да видите в околността:

Ако отседнете в Кърджали, можете да посетите Регионалния исторически музей, където ще имате възможност да научите интересни факти за жителите на региона през различните епохи, както и за вярванията и културата на траките. Музеят се помещава в красива сграда, която първоначално била предназначена за мюсюлманско духовно училище.

Недалеч от Кърджали се намира и природният феномен Каменните (или Скалните) гъби. Те представляват уникални скални образувания, оформени под въздействието на вятъра, слънцето и дъжда.

Скалните гъби се намират до село Бели пласт, между Кърджали и Хасково. Ще ги видите от лявата на страна на пътя, така че можете да паркирате в близост до тях, за да ги разгледате. Не забравяйте, че се намирате в защитена местност, и бъдете внимателни, докато се снимате до гъбите (много хора се катерят върху тях или изхвърлят боклуци и фасове около природния феномен, което не само руши уникалните скални образувания, но и замърсява околната среда).

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев