Там, където започва небето

Първите дъждовни капки се надбягват с вятъра, докато пътуваме към Гоце Делчев. Решили сме да разгледаме околните села – Лещен, Ковачевица, Тешово, и да стигнем до ваканционно селище Омая, за чиято красота сме чували легенди.

Хванала оптимизма си под ръка, наблюдавам как слънцето играе на криеница с облаците – уж се появява за миг, а после бързо се скрива, за да отстъпи място на дъжда. Въпреки мрачното време навън, планината излъчва топлина – потънала е в зеленина и е толкова близо до небето, че склоновете й докосват облаците. Пътят преминава покрай поляни, които преливат във всички нюанси на зеленото. Единствено разцъфналите макове, подобно на капки алена кръв, нарушават спокойствието на пейзажа.

Лещен ни посреща с дъжд, но и с прекрасната си, автентична атмосфера. Къщите, кацнали по склоновете на Родопите, се оглеждат във върховете на Пирин, а разораните ниви приличат на цветен пачуърк, ивица опитомена земя на фона на планината.

Разположено на границата между две от най-красивите ни планини – Пирин и Родопите, Лещен е идеално място за почивка сред природата. Ако ви се прииска да се скриете от света поне за ден-два, това село определено е правилната дестинация.

В очакване дъждът да спре, сядаме да пием кафе в местната кръчма, която се намира в центъра на селото. Всъщност тя се помещава в сградата на бившето килийно училище, което, разбира се, отдавна не функционира. Днес Лещен има само няколко постоянни жители, така че не се учудвайте, ако по тихите улици на селото срещнете предимно туристи. В дъждовния ден кръчмата също е пълна с нетърпеливи посетители, но въпреки това персоналът е любезен, а обслужването бързо. Менюто е изписано върху дървени плочи и предлага традиционни специалитети – богат избор от салати, топли предястия като тиквички, чушки с доматен сос или пържени моркови, месо на скара, цедено кисело мляко със сладко, юфка или палачинки с мед и орехи. Можете да опитате също така домашна ракия или вино. Всички продукти, които се използват в механата, са местно производство, така че ястията, с които ще ви нагостят, със сигурност ще имат истински, неподправен вкус. Ако седнете отвън, на чардака на механата, ще можете да се насладите на чудесна гледка към планината и част от къщите в околността.

В центъра на селото се намира и църквата „Св. Параскева”, която датира от 1836 г. Ние уцелихме момент, в който бе отворена, благодарение на което успяхме да я разгледаме отвътре и да запалим по свещ. Църквата е малка и не се отличава с богата украса, но затова пък има интересни стенописи. Честно казано, до този момент не бях виждала подобни изображения на светци – ярки, естествени и необичайни като сюжет (например Исус Христос в нещо като колесница, теглена от четири коня с криле).

В късния следобед поемаме на опознавателна разходка из Лещен. Дъждът тъкмо е спрял и въздухът ухае на билки и цъфнал бъз. Разглеждаме къщите, докато се изкачваме по стръмните улици на селото. Толкова е тихо, че човек може да чуе шума на вятъра и песните на птиците. Къщите с покриви от каменни тикли и дървени прозорци се крият зад непристъпни огради. Тук всичко е съвкупност от дърво и камък – два вечни елемента, сплетени в едно.

Неусетно стигаме и до популярната Глинена къща, известна още като домът на семейство Флинстоун :)

Постройката е изградена изцяло от естествени материали като глина, слама и дърво. Състои се от една стая и баня, които са луксозно обзаведени и предлагат някои от основните предимства на цивилизацията като кабелна телевизия и топла вода. Цената на къщата е 120 лв. на вечер за двама.

В Лещен има около 30 къщи, голяма част от които са реставрирани и се дават под наем на туристи. Основна заслуга за възраждането на повечето къщи в селото, както и за построяването на Глинената къща и на уникалното вилно селище „Омая”, има Михаил Маринов – един успял българин, който за разлика от повечето предприемачи, предпочита да инвестира парите си в построяването на еко къщи, вместо в поредния спа хотел. За Михаил строителството е хоби, предизвикателство, страст…

– Когато правиш нещата със сърце, не мислиш за сметки, не кроиш планове, не чакаш инвестицията ти да се върне. Може би затова нещата се получиха.

Всичко започнало в деня, в който Михаил се преселил в Лещен.

– Аз като се заселих тук, просто исках да се махна от София, да се махна от всичко. И си търсех някакво подобно място. Представях си да живея като дивак, сам сред природата. Беше ми писнало от работа, от нерви, от хора. Исках да се махна от всичко. И така, стана, случайно, селото ми хареса. Купих няколко къщи, без първоначална идея какво ще правя, но после всичко си дойде по местата. – споделя той.

С промяната дошла и целта… Михаил решил да възстанови старинните къщи в традиционния за селото стил, запазвайки тяхната автентичност и красота. А после, сякаш на шега, финансирал и създаването на първата еко къща в селото – Глинената. Сторило му се интересно като технология и идея, затова решил да опита.

Не след дълго се появил и проектът за еко-селище „Омая”. Идеята узрявала в съзнанието на Михаил постепенно, в продължение на години.

– Бях решил да си търся голямо място, което да превърна в нещо подобно. Търсих дълго, обикалях из цялата държава, по Странджа, по Ловешко, къде ли не…И съвсем случайно попаднах на това място, имах невероятен късмет с него.

Да, еко-селище „Омая” определено е доказателство, че най-хубавите неща в живота се случват случайно, но и с много търпение и труд… Разположено върху площ от 500 дка в полите на планина „Славянка”, в близост до границата с Гърция, селището буквално „омайва” всеки посетител с естествената си природна красота и с уникалния си дизайн. Всеки предмет в комплекса е измислен, проектиран и изработен от екипа, който създава „Омая” – от еко къщите до мебелите, шезлонгите, барбекюто и зоната за отдих пред басейна.

– Всъщност мястото само ни подсказа какво трябва да изградим. Изследвахме го търпеливо. Така проектирахме къщите, ресторанта, зоната за отдих… Дадохме воля на въображението си, ескпериментирайки с възможното и с невъзможното. – коментира Михаил, който активно участва в изграждането на „Омая”.

Ескпериментът се оказва повече от сполучлив. Днес еко селище „Омая” прилича на късче от рая – място, където можеш да забравиш за всичко и да се слееш с природата. Комплексът разполага с две езера, седем еко къщи, ресторант, открит басейн, бар, няколко зони за отдих и барбекю, като освен това предлага на посетителите възможности за спортен риболов, разходки из планината, каране на водно колело и много други спортни развлечения. Гостите на еко селището могат сами да набавят продуктите си за обяд или вечеря – да наберат гъби в гората, да уловят риба или да отидат на лов. Въпреки близостта до природата, „Омая” предлага истински петзвезден лукс, който може да задоволи и най-капризните клиенти.

Всяка от седемте еко къщи е уникална като дизайн. Общото между тях? Всички са построени от дърво, камък и глина, и приличат на чудните творения на Гауди или на фантастичните къщи от „Властелинът на пръстените”. Въпреки оригиналния си външен вид, еко къщите са комфортно обзаведени, като всяка от тях разполага с телевизор, камина, хладилник, отопление и самостоятелна баня.

Останах приятно изненадана от факта, че дизайнът на еко селището е в пълен синхрон с природата. В „Омая” няма нищо излишно, всичко е хармонично, изчистено, съобразено с околната среда. Макар и изработени от естествени материали (дърво, глина, кирпич, камък и слама), мебелите и предметите в селището са изключително стилни, удобни и функционални. Всеки детайл тук е проектиран с вкус и е разположен на точното място.

Докато се разхождаме из комплекса, не спирам да се питам дали днес, в 21-ви век, сме загубили контакта си с природата? Или напротив – все по-силно изпитваме нужда да се върнем назад, към корените си, и да възстановим връзката си със земята… Ако нашето съвремие се управлява от технологиите, тогава защо все още изпитваме удоволствие да ходим за риба, да берем билки в гората или да месим хляб?

Според Михаил в България „екотуризъм” все още звучи като абстрактно понятие, макар през последните години да се наблюдава позитивна тенденция – хората започват да се интересуват от възможностите да прекарат свободното си време сред природата, разпускайки с разходки и спорт, а не с добре познатия „туризъм на маса” (тоест – ядене и пиене на корем).

– Кое е най-голямото Ви удовлетворение? – питам Михаил в края на нашия разговор, а той леко се усмихва. Минават няколко секунди, преди да каже:

– Удовлетворението е да видиш, че нещата се получават. Удовлетворението е в това, което правиш. Не за себе си, за другите. Да видиш как въображението се превръща в реалност – това е най-голямото удовлетворение.

Как да стигнете:

Еко селище „Омая“ се намира на 20 км от Гоце Делчев и на 15 км от границата с Гърция, между селата Нова Ловча и Гайтаниново. Селището разполага със собствен паркинг, като входът за посетители, които не са гости на комплекса, е 12 лв. Подробна информация за цените и условията в „Омая“ можете да откриете на адрес: http://pluton.superhosting.bg/~omayabgc/

Село Лещен се намира на 15 км от Гоце Делчев и на около 200 км от София. От Гоце Делчев трябва да поемете в посока Ковачевица. Пътят е добър, като изключим ромската махала при село Гърмен, където е добре да карате внимателно – деца или майки с бебета в ръце ще препречат пътя ви, за да ви молят за пари. Гледките, които ще видите в тази махала, са потресаващи – жалко, че ще трябва да се сблъскате с тях по пътя за Лещен и Ковачевица, но няма как…Това е „другата реалност“, за която повечето пътеводители мълчат, но е факт, че тя съществува, и ще я видите с очите си, докато пътувате към красивите родопски села.

Къде да отседнете:

В Лещен и Ковачевица има множество къщи за гости, където ще можете да се настаните. Ние лично препоръчваме „Бялата къща“ в Ковачевица (пътепис за мястото:С дъх на диви ягоди; информация за къщата: http://www.bialatakushta.com/). В Лещен не сме отсядали, тъй като при сегашното пътуване спахме в хотел „Неврокоп“ в Гоце Делчев, чието основно предимство е централната локация. Цената е 48 лв. на вечер с включена закуска. Стаите са малки, а паркингът струва 4 лв. на денонощие, но като цяло това е най-добрият вариант за хотел в града.

Какво можете да видите в околността:

Гоце Делчев е добра изходна точка за туристически маршрути из околността. Можете да разгледате селата Лещен, Ковачевица, Тешово, Лъки; да отскочите до Банско и Разлог или да се отдадете на плуване и спа процедури в близкото село Огняново, както и да посетите еко селище „Омая“. Край Лещен можете да си организирате екскурзия до резервата „Тъмната гора“ , бившето тракийско светилище „Козият камък“, каньона на река Канина или местността „Синият вир“.

Къде да хапвате:

В Лещен мястото за хапване определено е механа „Кръчмата“ в центъра на селото. В Гоце Делчев препоръчваме механа „Ванита“, ул. „Солунска 1“. Минус е бавното и нелюбезно обслужване, както и менюто, което е основно на гръцки, а не на български. Колкото и гръцки туристи да има в града, все пак живеем в България… Въпреки неразбираемото меню, храната във „Ванита“ е вкусна, а механата се намира на няколко крачки от централния площад.

Можете да прочетете за още едно хубаво село в Родопите – Вишнево, тук: Магията на Родопите

А ето и пътепис за Ковачевица: С дъх на диви ягоди

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев

Advertisements
Categories: На планина | Етикети: , , , , , , , , , , , , | 6 Коментари

Навигация в публикациите

6 thoughts on “Там, където започва небето

  1. Скъпи приятели!Какъв хубав текст, колко е красива България! Опитах се в моя блог да призова към родолюбие. Там чакам вашите размисли, днес ви чувствам като съмишленици-тази дума е много ценна за мен Моля да ме извините за дългото мълчание- нямам компютър в къщи, нуждая се от помощ Не искам да се разделям с вас,не искам да бъда сам с мислите и идеите си,самотен и единствен в света. Приемете моята ръка.Да поработим заедно за България и за това наше земно кълбо.

  2. Eвгения Борисова

    Този край е вълшебен, красив и т.н. Не пропускайте възможността да го посетите!

  3. Assen Andonov

    Скъп Ели, много хубав текст, само има едно нещо – що се отнася до „невероятните и невиждани“ стенописи, въпросният „Иисус на колесница“ не е никакъв Иисус, а е св. пророк Илия :) Христос на колесница ако видиш, то това ще е малко странно.
    Иначе определено би било хубаво тези места да се посетят.

  4. Assen Andonov

    Скъпа Ели, много хубав текст, само има едно нещо – що се отнася до „невероятните и невиждани“ стенописи, въпросният „Иисус на колесница“ не е никакъв Иисус, а е св. пророк Илия :) Христос на колесница ако видиш, то това ще е малко странно.
    Иначе определено би било хубаво тези места да се посетят.

  5. Светльо

    Всичко много хубаво, ама 260 лв. за две легла, и на всичкото отгоре да ти взимат 12 лв. за разходка в парка е меко казано смешно :D

    Иначе пътеписът е просто страхотен, за това спор няма :) Продължавайте все в същия дух и не спирайте да образовате :)

  6. Мария Георгиева

    Благодаря за полезната информация! Много красиво!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: