Една неделна разходка до манастир „Св. Неделя“

Плахите лъчи на слънцето в ранната сутрин предвещават хубав ден. Неделя е. Време е отново да тръгнем на път. Решаваме посоката в движение и се отправяме към Араповския манастир „Св. Неделя“.

Когато бях малка, не обичах да ходя на църква. Плашех се от тишината и студа, които ме обгръщаха още при прекрачването на прага на храма. Не харесвах особено и иконите с непознати за мен лица. Единственото изображение, което ми вдъхваше доверие, бе това на Св. Богородица с младенеца. Може би защото имахме подобна икона у дома. Въпреки детското ми недоверие, неделните посещения на църква постепенно се превърнаха в очаквано събитие, което започна да ми носи спокойствие и радост.

Вече рядко ходя на църква, но го правя винаги, когато почувствам, че имам нужда. И както и в детството ми, така и сега, посещението на манастир или храм продължава да ми дава сили. Помага ми да се отърся от стреса и от всекидневната злоба на дребно, с която неизбежно се сблъсквам.

– Искате ли да отворя църквата, за да я разгледате? – стресва ме нечий глас, докато обикалям из двора на манастира и наблюдавам котките, които безразлично се излежават на припек.

– Да, разбира се. – отговарям с благодарност аз, и човекът с расо отваря тежката метална врата.

Влизаме в полумрака на манастирския храм. Църквата датира от 19-ти век, строена е през 1859 г., както е отбелязано в надпис на една от външните стени. Иконите изглеждат нови, както и позлатата във вътрешността на храма. Взирам се в стените, защото подобно на лицата на хората, те носят белезите на времето и най-добре разказват историите на своите притежатели. Впечатляват ме стенописите – изглеждат запазени, изрисувани с ярки цветове. Църквата е еднокуполна и когато човек застане в самия й център, а после погледне нагоре, вижда красив стенопис на Исус Христос, озарен от светлината, която навлиза в храма. Стенописите в храма са дело на Георги Данчов – Зографина – популярен художник по времето на Възраждането и близък приятел на Васил Левски. Интересното в неговите стенописи е, че изглеждат изключително живи, близки, сякаш са портрети на реални хора, а не икони на светци. Запалваме по свещичка и излизаме, а свещеникът заключва вратата и изчезва също толкова незабелязано, както се бе появил.

Манастир „Св. Неделя“ води началото си от 1856 г., като е един от малкото, възникнали по време на Османското робство, при това в полето, а не в планината, където има естествена защита. Комплексът е строен от родопски майстори и погледнат отвън, напомня за добре укрепена крепост. И днес манастирът е запазен и поддържан.

В двора на манастирския комплекс се извисява реставрирана кула, която се използва за жилище и наблюдателница, но е заключена и няма как да я разгледаме отвътре. Разбираме, че това е кулата на Ангел войвода – един от легендарните хайдути в този край, които, както ни учеха в часовете по история, защитавали българското население от турците. Според информацията, която можете да видите на входа на манастирския комплекс – „Кулата е единственият цялостно съхранен паметник от времето на хайдутството в България“. Не зная дали това е така, но кулата на Ангел войвода изглежда автентична и строена така, че да издържи още много векове.

След като разгледате манастирския комплекс, можете да се спуснете към близкото аязмо. Според легендите, водата на извора е лечебна. Може би неслучайно манастирът „Св. Неделя“ първоначално е възникнал като монашеска обител именно край този извор.Около него е построен и параклис, запазен и до днес. Вътре освен красиви стенописи, ще видите и няколко икони, включително изображение на Св. Неделя над самия извор.Докосвам студената вода и оставям капките да се стичат по ръката ми. Казват, че водата от този извор има силата да отмива лошото и да вдъхва надежда.

Тръгваме си от манастира спокойни и изпълнени с енергия за новата работна седмица. А докато пътуваме и манастир „Св. Неделя“ остава зад нас, се замислям за силата на вярата. Множеството манастири, църкви и параклиси навсякъде в страната ни са доказателство, че именно вярата е помогнала на България да запази себе си в най-трудните за нея исторически моменти. Тя, вярата, е оцеляла дори тогава – да се надяваме, че ще оцелее и днес.

Как да стигнете: От София посоката е Пловдив – Асеновград, като от Асеновград трябва да се отклоните към Първомай. Манастирът се намира на 1 км след с. Козаново, като след като излезете от селото, ще видите отбивката и табелата за манастира. До самия манастирски комплекс обаче се стига по черен неасфалтиран път. Не е проблем да се мине с кола, дори и в кално време (както бе в нашия случай), въпреки леко неприятното усещане. За щастие, посещението на манастир „Св. Неделя“ си заслужава усилията.

Автор: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев

Advertisements
Categories: Случайни открития | Етикети: , , , | има 1 коментар

Навигация в публикациите

One thought on “Една неделна разходка до манастир „Св. Неделя“

  1. Tzvetana Vlaeva

    Поздравления за пътеписа! Толкова топло и по човешки написани думи скоро не съм чела.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: