Софийски прелести

Преди да ви разкажа за това прекрасно място, искам да внеса едно уточнение. Редовните читатели на "Отбивки" знаят, че при нас има негласно разделение на труда - пътеписите ги пише Елина, а аз обикновено правя снимките. Напоследък започнах да публикувам тук фотописи за интересни места, които заедно сме открили - малко снимки с кратки текстове към тях. Единствената ни цел е да споделяме нашите находки с повече хора, защото само споделеното щастие и истинско. Затова с известно закъснение реших да ви разкажа и за чудните гледки на Пасарел - едно приказно местенце, намиращо се само на двайсетина минути от центъра на София.

Всички знаят за Панчарево, но малко хора знаят за Пасарел. Аз също го открих случайно в един ноемврийски ден. Беше късна есен, дърветата по поречието на Искър бяха обагрени във всички нюанси на жълто-оранжевата гама. Склоновете на Лозенската планина в тази част от годината са приказни...

В минали епохи територията на днешната Лозенска планина е била воден басейн, в който имало активна вулканична дейност. Между горна креда и стария терциер (преди около 90 милиона години) започнали размествания и повдигания. Преди 10 милиона година на мястото на планината е имало езеро. Доказват го въглищните находища в Чукуровския въглещен басейн, който дължи съществуването си на наноси, примесени с растителност, отложили се във водите на езерото.

Не толкова отдавна - преди малко повече от половин век - властите решават да построят язовир "Искър", който за времето си е бил най-голямото хидро-техническо съоръжение в България (язовирът е открит през 1954 г.). Село Долни Пасарел, заедно с оформените вилни зони към него, има късмет да остане над повърхността на водата (за разлика от Горни Пасарел). Днес жителите му имат уникалната привилегия да се наслаждават на подобни гледки. Между нас казано, и тук има тенденция към презастрояване, а луксозните вили в района едва ли са само на местни жители. Но това ще го оставим настрана...

И така, в едно ноемврийско утро се отправих към Пасарел с надеждата, че ще имам късмет с времето и ще мога да направя снимките, които бях композирал мислено при предишните ми идвания. Един съвет от мен - ако искате да хванете най-красивата част от есента, трябва да дойдете в началото на ноември. Преди това гората не е достатъчно обагрена, а по-късно падат сланите и листата бързо окапват от дърветата.

"Снимки ли правиш", стряска ме глас на непознат мъж. Обръщам се и виждам пред себе си човек с пушка. По-късно разбирам, че това е Методи. На 56 години е. Членува в местната ловна дружинка, която в този ден преследва дивите прасета из гората край Пасарел. Разбирам, че ме е наблюдавал повече от 20 минути, докато съм се опитвал да композирам този кадър с падналото листо и отраженията на отсрещните дървета. През цялото време Методи е стоял скрит, успешно прикрит в камуфлажните си дрехи, на не повече от 20 метра от мен. Методи е сложен до пътеката като отцепка. Останалите се готвят за пусията, чувам кучетата в далечината. Часът е някъде към 8 и половина сутринта. Слънцето още не се е показало достатъчно добре и затова използвам времето да правя експерименти с листа.

Главната ми цел е този хълм. Кръстил съм го "Окото", защото отражението му представлява почти перфектна елипса. Тук обаче ноемврийските утрини не много гостоприемни за фотонашественици като мен. Има мъгли, а слънчевите лъчи се бавят. Чакам. Половин час след 9 часа изведнъж мъглата изтънява и слънцето се показва в цялата си прелест. Като по чудо изчезват и вълните, които до този момент са ми пречили да снимам каквото и да е отражение. Езерото става като огледало, а аз започвам да щракам трескаво - сякаш ще изчезне всеки момент.

"Окото" ме гледа и ми се усмихва. Аз аз щракам ли щракам. Сигурно съм направил над 30 кадъра - единични и панорамни. Зад гърба ми чувам виковете на ловците и лаят на кучетата. Гонката е започнала. След 15 минути отново излиза лека мъгла. Появяват се и облаци, които закриват слънчевите лъчи. Време е да си ходя явно. След като се уверявам, че съм направил кадрите, за които дойдох, поемам обратно към колата, която е паркирана от другата страна на езерото. Вземам си довиждане с това божествено място, надявайки се че отново ще го видя напролет. Тогава се открива моят ловен сезон!

Малко полезна информация: Вилна зона Пасарел се намира по пътя за Боровец, на няколко километра след Панчарево. Езерото и въженият мост се падат от лявата ви страна, но са леко скрити от погледи. За ориентир може да ви служи ресторант Chefs, който се пада от дясно. Можете да паркирате там. Отсреща ще видите голяма указателна табела - тя е за еко-пътеката "Лозенска планина", която води до връх Половраг. Точно зад нея ви очакват прекрасните гледки. Enjoy! Автор: Иван Михалев