La Dolce Vita

Казват, че за да опознаеш Рим, ти трябва цял един живот. За да се влюбиш в него обаче са нужни броени часове. Рим може да те омае с красотата на своите слънчеви улици, с уникалната си архитектура, с произведенията на изкуството и с историята си, както и с усещането за щастие, което ще ти подари в откраднатите мигове, докато се наслаждаваш на фунийка сладолед до фонтана на някоя пиаца…Да, „Вечният град“ умее да изненадва, а флиртът с него е първичен и непредвидим. Подобно на опитен Казанова, той умее да бъде изтънчен и красив, но и небрежен, чаровен, непостоянен и пълен с изненади. Определенията за него са много, но думата, която го описва най-добре, се нарича „страст“. Страст към вкусната храна, виното и любовта; страст към изкуството, историята и архитектурата; страст към доброто еспресо, модата и красотата; страст към насладата от живота. Рим е емоция. Рим е мястото, където се случва любовта. Тя може да има много форми, лица, образи или символи, но живее в този град от векове. Единственото, което трябва да направиш, е да я забележиш.

„Si vivis Romae, Romano vivito more“ – Ако живееш в Рим, живей като римляните

…Или казано с други думи – живей на пълни обороти! Рим сякаш никога не спи – оживен от сутринта до малките часове на нощта, макар че истинският купон тук започва след залез слънце, когато улиците, ресторантите и баровете се изпълват с шумни и весели тълпи от хора. Италианците определено умеят да се забавляват често и по много – сякаш са програмирани да бъдат щастливи. А може би просто притежават таланта да се радват на малките неща в живота. Като например да пият еспресо в десет часа вечерта или да похапват сладолед в два през нощта, дори и на следващия ден да са на работа.

Влюбвам се в Рим заради чара на неговите улици, но истинската ми любов към този град започва едва, след като виждам Колизеума. Банално е, знам, но както в живота, така и при пътуванията, тръпката към даден човек или място обикновено започва по най-тривиалния начин. Всичко е въпрос на привличане. Понякога срещаме хора или места, към които се чувстваме привързани, без да има реална причина за това. Романтиците наричат това съдба, скептиците – взаимен интерес, а учените отдават чувствата на действието на собствените ни хормони. Каквато и да е истината, никой още не е разгадал точната химия на любовта.

Виждам го за пръв път рано сутрин. Слънцето тепърва започва да огрява каменните му стени, а наоколо е все още тихо. Няма ги тълпите туристи, както и местните „търговци на всичко“, които продават всякакви предмети – от шапки и шалове до магнити и стативи за фотоапарат. Това е един от малкото мигове от денонощието, в които Колизеумът е потънал в спокойствие. Древният амфитеатър, където са се срещали роби, плебеи, аристократи и императори, днес тихо пази своите тайни. Изглежда величествен, тайнствен и непоклатим. Неслучайно в миналото вярвали, че Колизеумът е сърцето на Рим – докато той стои, ще го има и Вечния град…

Добре е да посетите Колизеума сутрин, тъй като към 11-12 часа опашката от туристи започва да придобива застрашаващи размери. Предвидете си поне два часа (в най-добрия случай) за чакане по опашки и за самата разходка из Колизеума. Най-голямата ви конкуренция ще са японците и корейците, които освен, че са стотици, са готови на всякакви жервти, за да разгледат всички забележителности, посочени в пътеводителите за Рим. Екипирани с чадъри, шапки, бутилки с минерална вода и пакети със суха храна, те могат да чакат с часове, дори опашката да стига от Рим до Китайската стена. Ето защо най-добре бъдете пред Колизеума към 8 часа сутринта. Отварят го в 9, но не разчитайте, че заради ранния час няма да има никакви хора. Напротив – посетителите започват да се тълпят още от сутринта, така че бъдете подготвени да чакате.

Някогашната арена за гладиаторски битки и сцена, на която са се развивали сюжети на живот и смърт, днес продължава да привлича хиляди хора от цял свят. Може би защото Колизеумът не забравя да ни напомни колко преходно е всичко – и щастието, и славата, и парите, и страданието, и богатството, и бедността, точно както и величието на Римската империя…

Преди двадесет века, най-големият амфитеатър в античността побирал над 50 000 души. Игрите били сред любимите развлечения на римляните. Първоначално се организирали в прослава на боговете, но с времето култът към религията бил изместен от човешката жестокост. Колкото по-кървави и изпълнени с напрежение били сблъсъците, толкова по-доволна била тълпата от зрители. За битките в Колизеума се използвали както диви животни като лъвове и тигри, така и хора – затворници, роби и военнопленници. Целта на „сражението“ винаги била смърт на един от противниците. Побеждавал онзи, който успеел да оцелее. Излизайки на арената, гладиаторите имали само един избор – да живеят или да умрат. Всяка победа вдъхновявала тълпата – понякога до степен, при която зрителите определяли съдбата на победителя. По настояване на хората, императорът можел да подари на гладиатора свобода или да опрости доживотната му присъда. Самите императори понякога също изявявали желание да участват в битките на сцената, за да впечатлят тълпата и да спечелят нейното одобрение.

Гладиаторите и животните, използвани за битките, били държани в подземия, като излизали на арената през специално изградени врати, които се отваряли внезапно. Днес сцената я няма, но лабиринтът от подземни коридори и килии все още може да се види при посещение на амфитеатъра, макар и отдалеч.

През деня амфитеатърът гъмжи от туристи, но вечер това е любимо място за срещи на младите италианци. Тук те се събират с приятели или си уреждат романтични срещи, като могат с часове да се излежават на тревата до Колизеума, да слушат музика, да пият бира и да се забавляват, докато туристите правят „снимките на живота си“ във всевъзможни налудничави пози. Навярно за гордите римляни, чужденците все още изглеждат като досадна, но полезна за славата на града им тълпа…

Римският форум е следващата част от задължителната туристическа програма. Обедното време, което сме избрали за обиколката, обаче се оказва крайно неудачно. Ширналата се огромна територия, която трябва да пребродим под лъчите на яркото слънце, ни се струва като предизвикателство, достойно за Индиана Джоунс, но все пак поемаме на разходка из останките на древен Рим.

Обиколката на Форума ще ви позволи за кратко да се докоснете до живота на древните римляни, а с малко повече въображение дори ще можете да си представите как е изглеждал центърът на града в миналото. Тук са се намирали най-видните обществени сгради, храмове, библиотеки, обществени бани, пазари, публични домове. Всъщност Древен Рим не се е отличавал особено от градовете днес – разполагал е с паркове, фонтани и красиви сгради, а върху най-високите части на Форума са се намирали домовете на аристокрацията и на самите императори.

Според някои исторически източници, умението на римляните да строят сгради, пътища, канализации и водохранилища, се дължало на наследството на етруската цивилизация. Въпреки че били завладяни от римляните, в следствие на което напълно изчезнали като народ, еструските оставили силен отпечатък върху нравите и развитието на своите завоеватели. Поради своя фатализъм и крайно миролюбие, етруските изобщо не се съпротивлявали на римляните. Те вярвали, че краят им е настъпил и че трябва да се предадат на съдбата си, тоест – да бъдат покорени от една по-развита цивилизация, която по логика или по ирония на съдбата, в последствие щяла да се саморазруши. Преди това обаче възникнал Древен Рим – могъща империя, която обхвнала почти цяла Европа, достигайки до Африка на юг и до Евразия на изток.

Огромната територия на Римската държава, както и изобилието от разнообразни продукти, подправки и обичаи на отделните народи в рамките на империята, оказали силно влияние върху формирането на хранителните вкусове на римляните. Императорите и аристократите били известни с любовта си към екстравагантните рецепти, както и с ненаситното си желание да опитват нови кулинарни комбинации по време на ежедневните си пиршества.Вкусната храна и днес е на почит в Рим. „Разнообразие“ е думата, която най-точно описва италианската кухня. Свикнали сме да асоциираме Италия със спагети Болонезе и пица Маргарита, но всъщност има редица други кулинарни специалитети, които си заслужава да бъдат открити, вкусени, запомнени…Ризото, лазаня, разнообразни видове паста с ароматни месни или бесмесни сосове, пица с прошуто, с биволска моцарела, с артишок или с морски дарове, задушени патладжани, тортелини, месо със зеленчуци, салата с риба тон, питки с пълнеж от моцарела, домати и рукола…И какво ли още не… За храната в Италия може да се напише отделен пътепис. Той вероятно би трябвало да започва с предупреждението: „Строго забранено за хора, които са на диета.“

Ние най-често се хранехме в ресторанти, където можехме да изберем храната си и да видим как точно я приготвят. Удобно е, защото всеки ден има различно меню с току-що сготвени ястия. Избираш си каквото пожелаеш, а после плащаш на касата. Цените са разумни – например салата, паста и малка бутилка вино струва около 14 евро. Ако сте любител на безмесните гозби, опитайте паста със зеленчуков сос и пармиджано, пица със спанак или спагети със скариди, а ако предпочитате месо – не пропускайте възможността да си поръчате пица „Дяволо“, класическа лазаня или паста с кюфтенца.

Италианците наистина ценят вкусната храна, хубавото вино и спокойствието да им се насладят. Дори в работните дни, отделят време за дълъг обяд, придружен с вино. А след десерта, идва ред и на едно бързо еспресо. Така и не свикнах с навика на италианците да пият кафето си на крак, но намерих собствен начин да се насладя на капучиното си по-дълго време – изпивах поне по две, и то задължително на малки глътки, за да запомня вкуса му.

Най-доброто място, където можете да се насладите на следобедното си кафе, да се разходите, да изпиете по един коктейл или да вечеряте на открито, е „Трастевере“. Това е артистичният квартал на града, който се намира в близост до река Тибър. В миналото тук са живеели търговците, както и част от евреите, а днес е известен с изобилието си от заведения (барове, ресторанти и клубове), както и с живописните си лабиринти от улички, занаятчийски магазини и романтични бистра.

Фонтанът „Ди Треви“ е едно от легендарните места в Рим. Прословутата сцена от филма на Фредерико Фелини „La Doce Vita“ („Сладък живот“), в която красивата блондинка Анита Екберг се къпе в прохладната вода на фонтана сама, изглежда абсолютно невъзможна в реалността. Напливът от хора в този район е денонощен, а посядането край фонтана се превръща в безплатно забавление и атракция на живо. Самият фонтан впечатлява с пищната си архитектура в бароков стил и с красотата на преливащата се в него вода. Според легендата всеки, който пусне монетка във фонтана „Ди Треви“, един ден ще се върне отново в Рим.

Край фонтана има изобилие от „джелатерии“, тоест сладоледжийници, които предлагат всякакви разновидности от сладкото изкушение – с вкус на шоколад, мента, чили, бисквити, йогурт, горски плодове, манго и моят любим „страчетела“ (сметанов с парченца шоколад). Задължително се отбийте в Della Palma – „министерството на сладоледа“, което се намира на улица „Via della Maddalena“ в близост до Пантеона.

Не пропускайте да посетите и квартала „Парионе“. Тук се намира известната „Пиаца Навона“, както и пазарът „Кампо де Фийори“ и „Пиаца Фарнезе“. „Пиаца Навона“ е известна с фонтаните си – „Фонтанът на Нептун“ и „Фонтанът на реките“. Последният е дело на един от архитектурните гении на Рим – Бернини, и изобразява четирите големи реки Нил, Дунав, Ганг и Рио де ла Плата, както и техните континенти – Африка, Европа, Азия и Америка.

Отидете и до пазара „Кампо де Фийори“ – работи всеки ден без неделя. Ще откриете богат избор от екзотични плодове, зеленчуци, месни и млечни продукти, вино и паста, а също така ще можете да разгледате статуята на италианския философ Джордано Бруно. На това място той е бил изгорен на клада заради убеждението си, че вселената е безкрайна и в нея има много светове, а планетите се въртят около Слънцето. А може би и заради новаторското си мислене и смелата реплика: „Ако не беше религията, нямаше да има невежи.“

Религията обаче е оставила дълбок отпечатък в историята на Рим. Католическите храмове са навсякъде в града и привличат погледите както с пищната си архитектура, така и със скъпата си украса. Ватикана е следващата задължителна част от програмата. Ние не успяхме да влезем, тъй като в 8 часа сутринта имаше огромна опашка от чакащи да посетят Ватикана. Влязохме единствено в базиликата „Св. Петър“. Задължително изискване е краката и раменете ви да са покрити и да не носите със себе си никакви остри предмети. Чакането обаче си заслужава – тук изкуството е взело връх над религията, но е също толкова мащабно и уникално, както всичко друго в Рим.

А след един дълъг ден във „Вечния град“, привечер посетете Испанските стълби. Ще останете очаровани от светлините и оживлението наоколо. Някога на Испанските стълби са стояли най-красивите хора в града с надеждата да бъдат избрани за модели на известни художници, а по-късно стълбите станали вдъхновение за редица режисьори и фотографи.

Точно срещу Испанските стълби е улицата „Via Condotti“, където се намират магазини на марки като „Версаче“, „Гучи“, „Прада“, „Долче и Габана“, „Булгари“ и др. Тази улица прилича на музей на модата със своите бляскави и шикозни витрини. Скрито сред марковите бутици е и известното кафене „El Greko“, където кафето си пиели личности като Шели и Казанова.

А след като и вие изпиете чаша истинско капучино и изядете поредния сладолед, не ви остава нищо друго, освен да се отправите на нова разходка из този необятен и магичен град. Насладете се на флирта с него изцяло и докрай. А после поспрете край Фонтана „Ди Треви“, пуснете своята монетка и си пожелайте един ден отново да изживеете своята италианска ваканция в Рим.

Автор: Елина Цанкова

 Снимки: Иван Михалев