С дъх на диви ягоди

Първи ни поздравяват смълчаните улици на селото. Оглеждат се в горещия юлски ден и тихо ни казват „Добре дошли“. Някои от каменните къщи с покриви от тигли ни се усмихват приятелски, докато други се крият под сенките на вековните дървета.

Отвреме-навреме по прашните улички на селото се мяркат жени със забрадки – връщат се от нивите с уморена, бавна крачка, и с посърнали очи. По пътя ни среща и малко момче – ромче, което изглежда респектирано от фотоапарата. Позира като за снимка, подарявайки ни най-щастливата си усмивка.

Единственото оживено място в селото е кръчмата „Синия вир“, където, седнали на по чаша бира, лимонада или кафе, местните хора ни оглеждат с любопитство. Говорят за ежедневни неща – за безработицата, за ниските пенсии, за липсата на млади хора, но и за наплива на чужденци към селото (и големите надежди, свързани с тях)…

А докато старците бистрят политиката, планината ги наблюдава от върховете на своето безвремие.

Село Ковачевица се намира на около 24 километра от Гоце Делчев. Разположено е в Западните Родопи, по поречието на река Канина, наречена още Кървавата река. Планината е неразделна част от живота в Ковачевица и неведнъж е спасявала местните хора – както по отношение на прехраната, така и от набезите на турците. Неслучайно основаването на селото се свързва с бягството на българите в околността от насилственото помахамеданчване, наложено в Родопите през 16-и и 17-и век. Тогава планината е била единственото  убежище за българите, които не са искали да приемат чуждата вяра или са отказвали да се подчинят на османската власт. Легендата разказва, че в селото никога не е стъпвал турски крак. Това едва ли е истина, но е факт, че  в Ковачевица не е имало джамия или турска администрация.

Чарът на селото се дължи не само на красотата на природата, но и на автентичните каменни къщи – високи, на по няколко етажа, с просторни тераси, обсипани с цветя. Най-интересни обаче са покривите, покрити с каменни керемиди (тигли), които са характерни като за Ковачевица, така и за други села в околността.

Настаняваме се в една от Жуглевите къщи (Малката). Къщата е строена през 1784 г., но днес е ремонтирана и обзаведена в съвременен стил. Стаята ни е просторна, светла и доста чиста, има и самостоятелна баня. Не пропускайте възможността да разгледате импровизирания килер-музей до  входа на къщата.  Какво ли няма сред вехториите, събрани в малката стаичка. Газени лампи, железни ютии, свещници, стари огледала и везани възглавници… Предметите, покрити с прах, сами говорят за историята на къщата, както и за превратната съдба на Ковачевица.

След разглеждането на „тайния“ килер, поемаме на разходка из селото. Уличките са тесни и стръмни, като слизането е значително по-забавно от изкачването, защото можеш да се спуснеш на бегом, като все пак се надяваш да не си изкълчиш крака на големите камъни, покрили пътя. Редом до автентичните къщи, някои от които са напълно или полуразрушени, се издигат палати с басейни и зелени ливади, оградени от непристъпни огради и тежки дървени врати. В Ковачевица, както и на редица други места в България, активно се строи. Проблемът е, че никой не иска да помисли за пътищата, които минават през селото – някак в противовес на историческата традиция всичко  тук да бъде изграждано със съвместни усилия… Така например църквата „Св. Никола“ в Ковачевица е построена през 1848 г., като камбанарията й е достроена през 1900 г. със средства, събрани от жителите на селото.

След посещението ни в църквата, поемаме по странична уличка, която ни отвежда до хотел „Мера според мера“.  Да, едноименният български филм е сниман в Ковачевица, както и повече от 20 други филмови творби. От години селото е вдъхновение за режисьори, туристи, фотографи, поети, но и за всички хора, които търсят място за спокоен отдих.

В късния следобед изкачваме и един от околните хълмове. Отгоре Ковачевица се вижда най-добре в своето хармонично съчетание от красиви къщи и вековни гори. Потънала е в зеленина, а зад каменните покриви се простира единствено хоризонтът на планината. Отвъд нея има само небе.

 Вечерта наближава и ние бавно се спускаме обратно към селото. Набрала съм  снопче горски ягоди, които да ми напомнят за горещия дъх на лятото. И за Ковачевица, скътана в прегръдките на планината. Там, където звездите са големи и ярки, а небето ти се струва толкова близо, че сякаш можеш да го докоснеш с ръка…

Къде да отседнете: В селото има редица къщи за гости и уютни семейни хотели. Малката Жуглева къща (има и Голяма) е удачен вариант, защото атмосферата е приятна и стаите са чисти, но по-добрият избор определено е Бялата къща, където ще можете да се насладите не само на красива и уютна стая, но и на любезно отношение, възможност за участие в организирани преходи в планината, вечеря на двора под ярките звезди на Родопите, както и на вкусна закуска на сутринта. А за пристрастените към  социалните мрежи – има и безжичен интернет. Ето и линк към сайта на семейния хотел: http://www.bialatakushta.com/

Маршрути: Отсядайки в селото, ще имате възможност да разгледате и други места в околността. Можете да посетите параклиса „Св. Георги“, който се намира на около един час от Ковачевица или да поемете към водопада „Синия вир“, до който също може да стигнете за около един час пеша. Не пропускайте възможността да разгледате съседните села Лещен и Рибново поради уникалната им, автентична атмосфера и особеното усещане, че сте се върнали в миналото и се намирате в една друга България…

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев

Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , | Вашият коментар

Навигация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d блогъра харесват това: