Цветовете на Трявна

Уикендът започва след няколко сравнително стръмни завоя. Отварям прозореца докрай и вдишвам чистия планински въздух. Решила съм да оставя скептицизма си някъде по прашните улици на София и да превключа на режим „Наслаждавам-се-на-живота“. Съвсем скоро обаче подминаваме скромната табела с надпис „Трявна“ и решителността ми постепенно започва да сеизпарява.

Очаквам да видя малък, скучен град, който все още се лута между опитите да се превърне в печеливша туристическа дестинация и амбициите на някой местен кмет. Трявна обаче не само ме изненадва, а яко шамаросва скептицизма ми и го запраща надалеч. Градът блести от цветове, облечен в топъл летен ден. Всичко е спретнато, подредено, чисто, с изобилие от цветя и зеленина – като в стара архивна картичка.

Настаняваме се в хотел „Фамилия“, чието основно предимство е  локацията в центъра (намира се точно до Община Трявна). Хотелът е стандартен (50 лв. на вечер, 10% отстъпка в ресторанта под хотела, прилична стая), така че не бих ви препоръчала да изберете точно него, макар че като цяло изглежда добре.  Гледката към Общината също си заслужава.  Не зная кой е кмет на Трявна, а и съм далеч от мисълта да му правя безплатен PR в блога си, но ако всяка административна сграда изглеждаше по този начин, българите навярно биха имали различно отношение към политиката като цяло.

Трявна е пример за град, който не само успява да запази своята идентичност, но и да изглежда красиво. Почти пред  всяка къща или блок греят ярки цветя, а  улиците са чисти и поддържани, което спред мен се дължи преди всичко на  усилията и желанието на местните жители.

Докато вървим по уличките, а аз заглеждам сергиите със сувенири, всичко наоколо бегло напомня за Созопол, но без тълпите туристи и неизбежната припряност на всеки летен курорт. Тук хората не бързат за никъде. Седят на припек и говорят с часове, докато пият бира или кафе. Навярно неслучайно следната мисъл е на почит в града: „Във виното има мъдрост, в бирата сила, а във водата – бактерии.“

Почти на всеки ъгъл в Трявна има механа, ресторант или кафене, така че е трудно човек да се ориентира кое да избере. Погледът ми обаче се спира на малък вътрешен двор с няколко маси. Мястото: „Балабановата къща“ (ул.  П.Р.Славейков, 33 ). Освен механа, има и хотел със същото име. Храната в „Балабановата къща“ е много добра, но обслужването е бавно. Опитайте типичната за региона тревненска питка със сирене -2.50 лв, има и вариант без добавка на сирене или кашкавал. Особено вкусна е с шарена сол. А иначе – сиренето по шопски, салатата и кашкавалът пане също не ни разочароват, защото са приготвени по традиционен начин.

Следобедът преминава в безцелни разходки. По традиция пропускаме музеите (съжалявам, но в този блог рядко ще можете да прочетете упътване за музеи, просто сме си такива – обичаме реалния живот). Иначе можете да посетите  къщата на Петко и Пенчо Славейкови, прекрасната Даскалова къща – шедьовър на резбарското изкуство, както и родния дом на Ангел Кънчев. В града има и Музей на африканското и азиатското изкуство, на чийто комин удобно се е настанило семейство щъркели…

За мен най-впечатляващ е площадът „Капитан Дядо Никола“ с Часовниковата кула и моста до нея. Площадът е съхранил автентичния си вид, а кулата е най-разпознаваемият символ на града. След моста започват уличките на занаятите, където можете да разгледате разнообразни сувенири, произведения на резбарското изкуство и ръчно изработени украшения.

Часовниковата кула е построена през 1814 година и днес е паметник на културата. Около нея има приятни заведения и магазинчета. Интересно е, че на приземния етаж живее младо семейство с дете. Домът се предава от поколение на поколение.

Всяка вечер камбаната на Часовниковата кула отмерва десет удара, след което се чува откъс от поемата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, благодарение на специален механизъм, вграден в кулата. Рециталът е кратък, но е жест към творчестото на Славейков и уникалността на този малък град.

Точно срещу  Часовниковата кула се намира и църквата „Св. Архангел Михаил“.  Тя е била опожарявана няколко пъти, но е оцеляла и до днес. В случай, че ви е интересно, срещу такса от 1 лев ще можете да разгледате колекция от оригинални  икони от различни иконописни школи и епохи, които според легендите могат да имат лечебно и чудодейно въздействие. Най-красивата част вътре в църквата е олтарът, а погледната отвън – камбанарията.

След посещението на църквата, изкачваме хълма над града. Въздухът е чист и  и ухае на огън. В съзнанието ми нахлуват спомени от детството, когато варенето на компоти в двора приличаше на свещенодействие, а тихите летни следобеди бяха любимо време за игра. Докато гледам Трявна отвисоко, ми се струва, че опознавам и разбирам града по-добре. Животът си върви и без лудницата в София. Без вечното бързане. Без ненужната суета.

Някъде към пет е време за първото ми кафе на пясък. Черно, горчиво и ароматно. Без захар, но с привкус на летен дъжд. Заедно с кафето получаваме и „грамота за завидно умение в пиенето на кафе и яденето на баклава“. В последното не съм особено добра. Никога не съм обичала баклава. Но пък в пиенето на кафе наистина ме бива :)

След ритуала по „кафе-разпивката“, цветовете на Трявна започват  да се променят. Последните лъчи на слънцето огряват къщите в оранжево-червен цвят, който постепенно започва да помръква, за да се стопи в синевата на вечерта.  С настъпването на нощта, заведенията се пълнят с хора, звучи българска, гръцка и македонска народна музика, както и стари градски песни, на които се заформят танцуващи двойки, а аз наблюдавам светлините на града и отново мисля за изкуството да бъдеш щастлив.

Да, щастието понякога се измерва в броени минути. И каквото и да казват- позитивни мантри не съществуват, нито пък има формула как да се чувстваш щастлив. Щастието е моментно състояние. Няма как да го задържим завинаги. Ето защо единственият начин да го усетим, е да му благодарим, че сме се срещнали точно в този миг,  тук и сега.

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев

Практическа информация: Трявна е разположена на северните склонове на Стара планина, по поречието на река Тревненска. Намира се на около 240 км от София, на 22 км източно от Габрово и на 42 км югозападно от Велико Търново. Ако отседнете в града, можете да посетите също така Дряновския манастир или да се отбиете в Габрово, за да разгледате града и етнографския комплекс Етъра.

Advertisements
Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , , , , , , , , , , | 6 Коментари

Навигация в публикациите

6 thoughts on “Цветовете на Трявна

  1. mi64icagaldzha

    много ми напомня за моите първи впечатления от там. Заплени ме и мен Трявна и винаги се връщам там с удоволствие, когато мога, разбира се:)

  2. Супер :) Ние бяхме там миналата година, но със сигурност ще се върнем пак някой ден – хубаво градче е!

  3. Уникална е общината- това е стара къща, която напомня на конак. Искам само да питам какво означава кафе на пясък? За втори път чета тези ви думи? :)

  4. Владислава Черешарова

    Здравейте, Елина и Иван! С удоволствие следя Вашите пътеписи и изключително много се зарадвах, че сте посетили и родната Трявна. В разказа Ви наистина се усеща духа на това магическо, но и същевременно спокойно място. В края „Практическа информация“, обаче открих една малка, техническа грешка, която сте допуснали и това е, че градът се намира по поречието на река Тревненска, а не Тетевенска. Надявам се, че няма няма да погледнете с „лошо око“ на моята критика и още веднъж Ви поздравявам за чудесните моменти, които ми подарявате, когато чета публикациите Ви.

  5. Здравейте Владислава Черешарова,

    веднага коригирахме грешката в текста. Благодарим за сигнала! Поздрави

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: