Уикенд в Истанбул

Събуждам се от първите слънчеви лъчи,погалили ширналия се пред очите ми път. Почти шест часа сутринта е, сигнализират мигащите в червено стрелки на циферблата до водача на автобуса. Наближаваме Истанбул и аз нетърпеливо се взирам в сивата магистрала.

Очаквам да го видя – градът на първото ми излизане в чужбина, моята случайна и невъзможна любов. Срещнахме се по погрешка – заради един отменен полет, непрогледна мъгла, бутилка уиски и добрата стара Случайност, която винаги намира пътя вместо мен. Благодарение на тази комбинация се озовах за пръв път в Истанбул, но това е друга история…

Всеки път го преоткривам отново. Непокорен, разнолик и абсолютно безразличен към хода на времето или историята. Град, в който се влюбваш от пръв поглед, но започваш да обичаш едва след като го опознаеш.

Настаняваме се в малък семеен хотел с българското име „Силвия“ квартала „Бейоглу“  в европейската и най-туристическа част на града, където се намира и популярният площад „Таксим“. Хотелът е малък, но чист и подреден, в тиха уличка, перпендикулярна на централната улица „Истикля“. В квартала има изобилие от хотели и хостели, така че всеки може да избере най-добрия вариант за себе си. Бих препоръчала да отседнете в тази част на града, тъй като това е мястото, където ще можете да се забавлявате, да пазарувате, да обикаляте заведенията,  да вечеряте на открито и след това да слушате музика на живо в някое от кварталните заведения…

В района можете да намерите достъпно място за престой от 40 до 70 евро на вечер. Но все пак не забравяйте, че Истанбул е място, което никога не спи :) „Истикля“ също е улица, която не познава съня. Ако трябва да ви препоръчам едно -единствено място, което да видите в Истанбул, без колебание бих посочила „Истикля“. Сигурна съм, че има хора, които биха ме попитали: „Да бе, какво толкова може да има в една улица?“. Всъщност в нея има толкова много, че трудно бих я описала с няколко изречения. На първо място – ще се изумите от изобилието от хора, които се разхождат по нея по всяко време на денонощието, особено нощем. Истински Вавилон. „Истикля“ е улица, която има свой собствен живот. Ако спрете и я погледате за час-два, ще разберете за какво говоря – на тази улица се случват сюжети. Тя разказва истории и пази спомените на града.

Улици като „Истикля“ притежават свойството да се променят, но и да остават непокътнати от времето. Те имат енергия, от която сякаш можеш да черпиш ежедневно. Животът се случва, докато вървиш по тях.

На „Истикля“ можете да откриете  най-разнообразни туристически удоволствия – кафенета, барове, заведения за бързо хранене, ресторанти, магазини, сергии  за сувенири, книжарници… Навсякъде ще ви предизвикват с подканващото „Буйрум“ („Заповядайте“), на което по-добре отговаряйте избирателно. Истанбул е царството на хубавата храна и има голям избор от лакомства – както за любителите на турските гозби, така и за вегетарианците и  привържениците на здравословното хранене. Впечатляващо е любезното отношение към туристите, бързото обслужване и желанието клиентът на всяка цена да остане доволен.

След като сте се насладили на „Истикля“ и сте видели кулата „Галата“, можете да се разходите и до моста на Златния рог. Навярно неслучайно го наричат така…През деня мостът гъмжи от рибари, но привечер атмосферата се успокоява и настъпва „златният час“. Тогава слънцето бавно залязва над Истанбул, а повърхността на водата и малките нагънати вълни изглеждат като изтъкани от златна коприна.

Под моста има чудесни автентични заведения (ние винаги избираме Dersaadet), където ще ви предложат турска музика на живо, табла, наргиле, бира „Ефес“ и невероятна гледка към морето…Удоволствието е пълно – заради вкуса на ароматния тютюн и топлината на въглените, които поддържат пламъка в наргилето, както и заради тръпчивия вкус на бирата и тъгата на турската музика, контрастна като самия живот.

Посетете и рибния пазар под моста на Златния рог, където освен да разгледатe пресния улов, ще можете и да хапнете вкусно пригответна риба. Подобен обяд има особен чар заради възможността да седнеш на масичка на открито, да храниш чайките или местните котки (които в Истанбул са навсякъде) и да се насладиш на гледката.

Задължително си подарете и разходка с кораб по Босфора, особено ако времето го позволява. Докато се разхождате покрай пристанището, със сигурност ще получите редица оферти за подобен тур по Босфора. Цената е достъпна – около 20-30 лири на човек. Продължителността на разходката е час и половина – време, което е напълно достатъчно, за да се насладите на морето и на вятъра, но най-вече на хубавата гледка към европейската и азиатската част на града. По-живописна определено е европейската страна, но пък на брега на азиатската има невероятни вили с огромни паркове, басейни и „спретнати яхти“ отпред.

След освежаващата разходка, отново се спускаме към площад „Таксим“ и „Истикля“. Търсим подходящо заведение, където да пийнем по нещо и да послушаме музика. Някъде по средата на дългата централна улица, чиито разклонения крият улички с множество бистра, кафенета, клубове и дискотеки, най-накрая откриваме любимото ни кафе Turco на Saka Salim Sokak. Заведението се намира леко встрани от основния туристически поток. Привлича ни обаче музиката и компаниите от млади хора, които са насядали на ниските столчета и маси пред заведението. Всички слушат млад музикант, който свири на китара и пее на турски.  Ако обичате да слушате музикални изпълнения на живо, но не познатите на всички ни ориенталски ритми, а алтернативна турска музика, това е вашето място.

Горещо препоръчвам и заведенията в района на „Софиали сокак“ в „Бейоглу“. Тук се събират както туристи, така и арт-средите на града – можете да видите шумни тълпи от хора, които пият бира или вино, играят табла или домино, пушат, говорят или просто се радват на свободата в този малко по-различен Истанбул. В европейската част на града наистина ще се докоснете до една неповторима смес от традициите на Изтока и влиянието на Запада, намерили своята пресечна точка.

За мен лично основният вододел между източната и западната култура в Истанбул е религията. Въпреки че съм християнка, уважавам всяко религиозно учение. Или по-скоро вярвам, че силата, наречена Бог, стои над всеки религиозен канон. Затова няма значение с какво име наричаме божественото начало или какви традиции спазваме. Важно е каква вяра носим в сърцето си.

В Истанбул, естествено, ще видите много джамии. Аз лично съм влизала само в Синята джамия, която освен мащабна, е и изключително красива.  Много исках да разгледам и „Св. София“ , но до момента така и не уцелих подходящ момент – огромните опашки от туристи ме отказват всеки път. Освен това, никак не обичам да влизам в храм, в който има тълпи от хора. Навалицата от блъскащи се туристи винаги ме стресира, поради което предпочитам да се лиша от разглеждането на дадена забележителност, отколкото да я видя, но да не мога да я разгледам истински. Но ако имате възможност и не страдате от моите скрупули, посетете и двата храма – входът за „Св. София“ е платен.

Разбира се, не мога да пропусна и задължителната обиколка по пазарите, без която посещението ви в Истанбул просто няма да е същото. Пазаруването тук не е действие, а ритуал. На пазарите в града можете да се изморите не само от ходене и пазаруване, а от гледане. Посетете Пазара на подправките в близост до Златния рог и „Капълъ чарши“, където можете да се пошляете, да поснимате и евентуално – да се сдобиете с подаръци за близките и с куп ненужни неща за себе си – от фурми и локум до подправки, шалове, бижута, чехли, керамични съдове, шалвари, фенери или възглавници… Обиколката на пазарите в Истанбул е пиршество за очите – не го пропускайте :)

 Отделете и няколко часа, за да разгледате дворците „Топкапъ“ и „Долмабахче“, които пазят спомени за различни епохи от историята на Османската имерия. Единият впечатлява с размерите и мащаба си, а другият – с оригиналната си архитектура и фина красота. „Долмабахче“ е построен през 19-и век, когато влиянието на Османската империя започва да отслабва, а изграждането на разточителния дворец допълнително натоварва държавната хазна. Вероятно не е случайно, че „Долмабахче“ е домът на последния турски султан. Въпреки това, дворецът остава своеобразен символ на новата епоха, която бележи началото на светското управление в Турция – времето на Кемал Ататюрк, човекът, чийто лик и до днес ще видите навсякъде в страната като знак на признателност и уважение.

За разлика от „Долмабахче“, „Топкапъ“ е построен в средновековен стил и в продължения на столетия е служил като резиденция на султана и неговите приближени. На територията на дворцовия комплекс се намират резиденцията на владетеля, харемът, сградите на служители на двореца и на  представителите на държавната администрация , кухненски помещения, прекрасни вътрешни градини, библиотека…. От двореца се открива и великолепна гледка към Босфора.

След обиколката на дворците, можете да посетите „Ортакьой“ – район, който се намира на около половин час пеш от двореца „Долмабахче“. Кварталът е подходящо място за забавления, тъй като има множество заведения и дискотеки. Сергиите с украшения и тълпите от туристи и местни жители, които се разхождат тук вечер, напомнят донякъде за българското Черноморие. Гледката, която не бива да пропускате определено е джамията до Босфорския мост привечер или нощем, когато я осветят!

До „Таксим“ можете да се върнете с такси или с някой от автобусите, които минават през района. Билетите се купуват от шофьора, но се подгответе психически за голяма блъсканица и задръствания – все пак в Истанбул живеят над 12 млн.души, повече отколкото в цяла България.

Последната вечер от уикенда ни в Истанбул завършва с разходка по „Истикля“ – отново шумна, отново цветна, отново будна до зори, отново непозната, различна и изненадваща… Всяко място тук е откритие, така че единственият ми съвет е да се насладите на Истанбул и да го видите през своите очи. Само така ще можете да усетите истинския му чар и екзотична красота, оцеляла през вековете. Ще се почувствате изгубени на границата между различни епохи, религии и култури. Според легендата Истанбул е създаден, за да бъде царски град. Столица на империи и господар на Босфора. Град на контрасти, за който не съществуват граници. Ето защо думата, която го определя, е кръстопът. Между Запада и Изтока, Европа и Азия, морето и сушата, богатството и бедността… За него Хюсеин Мевсим пише: „Истанбул е хубавица, с която ще прекарате незабравима нощ, тя ще ви се отдаде толкова страстно и така запомнящо се, че ще си струва цял живот да помните и бленувате тези мигове на споделеност, но никога няма да бъдете уверен, дали предишната вечер тя не е била в чужди обятия, и че няма да ви изневери още на следващата с друг, показвайки ви вратата. „

Да, Истанбул умее да изненадва… Затова просто му се отдайте.

Автор: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев